Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2015 21:55 - Методология на ценообразуването – модели и методи
Автор: belovgeorgi Категория: Бизнес   
Прочетен: 1538 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 І. Модели на ценообразуването
Стратегическия модел е основен елемент на ценовата стратегия. Модела определя принципите за формиране на цените във фирмата и възможностите за отклонения от тях. Има два основни вида стратегически модела в зависимост от обхвата на разходите:
1. Модел на пълните разходи /себестойност/. Цената е сума от разходите и предварително определен размер печалба. Калкулира се себестойността на цялата произведена за определен период продукция и на еденица продукция. Определя се печалбата по вътрешнофирмени критерии. Двете получени суми се сумират, планират се брутните приходи и цената се определя чрез прякото им разделяне на количеството продукция. Модела е лесен и удобен.
2. Модел на променливите разходи. Отчитат се всички пазарни фактори, а разходите са долна граница на цената.
Използват се много тактически ценови модели. При тях чрез отчитане влиянието на различни фактори се разкриват оптималните за фирмата ценови равнища. Рамката на цената е очертана от разходите и най-високата цена, при която търсенето клони към нула.

ІІ. Методи на ценообразуването 
Процесът на ценообразуване изисква от фирмата да се съобразява с много фактори, влияещи на цените. Това налага избор на адекватен за фирмата метод за ценообразуване. Методът е конкретната технология, по която се формира цената и се натрупват нейните елементи. Методът трябва да съответства на ценовата стратегия. 
Има две основни групи методи:
1. Методи за формиране на изходно равнище на цената. Те осигуряват непосредствено определяне на равнището на цената на всяка стока. Цените се дефиренцират в съответствие с различията на разходите
1.1.Калкулативни методи – Това са методи за формиране на изходно равнище на цените. При тях основа за формиране на цените са производствените разходи, т.е. себестойността. Всички останали елементи на цената се определят последователно на тяхна основа и се натрупват. Цените изразяват условията на производството и реализацията. Видове:
- Разходно – калкулативен метод. При него се калкулират себестойността на еденица продукция, а след това се определя размера на продажбата като процент от калкулираната стойност. Другите елементи на цената се определят допълнително и се натрупват към себестойността. Точно се определя долна граница. Не са съобразени пазарните условия.
- Метод разход плюс печалба. Основни елементи са сбестойността на еденица продукция и печалбата. Има минимални различия от разходно –калкулативния метод, изразяващи се в определянето на нормата и размера на печалбата.
- Метод недопускане на загуби. Обвързва се цената с продажбите. Първо се планират продажбите в съответствие с пазара; калкулира се себестойността на цялото количество планирани продажби и накрая се определя доходността им.
- Метод на пълните разходи. Използва се главно за формиране на офертни цени. Калкулира се пълният размер на разходите и към тях се прибавят планираната печалба и ДДС.
- Метод на преките /променливите/ разходи. Обвързва се цената с количеството на продажбите, приходите и печалбата. Осигурява гъвкави ценови реакции на фирмата. За основа на цената се приемат само преките разходи при определена достижима критична за фирмата точка на продажбите.
- Агрегатен метод. Използва се при формиране на цени на сложни многосъставни и диференцирани изделия. Търсят се възможности за бързо и точно определяне на цената на всеки нов модел на съответното базово изделие. 

1.2.Методи на цени на крайна реализация – Тези методи осигуряват пазарна ориентация на ценообразуването, като цените се определят в зависимост от пазарната ситуация. Видове:
- Метод на текуща пазарна цена. Съобразен е с равнището на конкуренция. Метода е широко използван. Състои се във възприемане на установените текущи конкурентни цени, без съобразяване с разходите на фирмата. Печалбата е резултатна величина. В зависимост от пазарните си позиции фирмата може да завиши или пониши цените си от тези на конкурентите. 
- Целеви метод. Прилага се при нови за фирмата стоки. Определя се диапазон на цената. По обратен път се формира цената, за да се определи равнището на разходите, при което да се продава в определения ценови диапазон.
- Ценностен метод. Обвързан е с оценката на потребителската ценност и полезност на стоката. Цената се определя от търсенето.
- Пазарно – аналитичен метод. Съобразява се с пазара и фирмените възможности. Той е многоетапен метод.

2. Методи за определяне на икономически обосновани съотношения между цените на различните стоки. Основават се на особеностите и техническото равнище и качеството на стоките. Цената се формира в точно определено съотношение към цените на аналитични, взаимозаменяеми или конкурентни стоки.
2.1.Параметрични методи – Прилагат се при формиране на цените на еднотипни, но диференцирани стоки. Определят се от взаимовръзките между технико – икономическите параметри на стоките. Чрез тзи методи се диференцират цените в зависимост от диференциацията на стоките и с тяхното техническо равнище и качество.
- Метод на относителните цени. Той е широко използван. При него се определя относителна цена за еденица основен параметър на изделията, напр. масленост на млякото, градус на алкохола и др.
- Метод на функционалните зависимости. Основава се на функционалните зависимости между цените и техническо – икономическите показатели на изделията. Има стремеж за изгода както за потребителите, така и за производителя чрез коефициент на изгода. 
2.2.Методи на сравнителната ефективност – Определя се цена, която отразява технико – икономическите особености и мястото на стоката сред аналогичните й. Цените се определят в зависимост от техническото равнище, качеството и диференциацията на стоките.
- Сравнително – аналитичен метод. Използва се привзаимозаменями продукти. Основават се на цената на конкурентните стоки, като се търси оптималното съотношение между цена и качество. Цената се коригира с индекса на качеството.
- Метод на сравнителната икономическа ефективност. Основава се на съпоставката със стар продукт, с неговата изгода за потребителите и производителя. Съпоставят се разходите на новия и стария продукт. Определят се долна и горна граница, при които за производителя е изгодно да се произведе и новия и стария продукт.


Тагове:   методология,   цени,   бизнес,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belovgeorgi
Категория: Бизнес
Прочетен: 17684
Постинги: 5
Коментари: 6
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031